РЕГИСТРАЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ДРУЖЕСТВА В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАКОНА ЗА ДДС В БЪЛГАРИЯ

В тази статия ще бъде направен преглед на възможностите за регистрация по българския Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), която за чуждестранните дружества в България може да стане задължителна, както и информация за необходимите документи, изисквани за регистрация по ЗДДС.

Задължителна регистрация съгласно Закона за ДДС в България се изисква за всяко чуждестранно дружество, което извършва следните дейности:

Доставка на стоки, които се монтират или инсталират в съответствие с чл. 97, ал. 1 от Закона за ДДС;

Доставки на услуги, за които данъчното задължение е прехвърлено на получателя на услугата в съответствие с чл. 97а от Закона за ДДС;

Доставка на далекосъобщителни услуги, радио- и телевизионни услуги и услуги, извършвани по електронен път, в съответствие с чл. 97б (1) от Закона за ДДС;

операции по изпращане в съответствие с чл. 98, ал. 1 от Закона за ДДС.

Изискванията, на които трябва да отговаря дадено лице, за да се възползва от горепосочените възможности за подаване на декларации по Закона за ДДС, не са предмет на настоящия член. Тук можете да намерите допълнителна информация по тази тема.

В зависимост от това дали чуждестранното дружество е със седалище в друга държава – членка на Европейския съюз (ЕС), или не, можем да разграничим два вида регистрация по VAT-Act за чуждестранни юридически лица:

1. Регистрация по Закона за ДДС на дружество, установено в трета държава, когато няма правно споразумение за взаимопомощ

В този случай са налице две възможности за регистрация в България – в зависимост от това дали дружеството има постоянен обект в държавата на икономическата си дейност или не. И в двата случая дружеството подлежи на специална регистрация по българския Закон за ДДС, освен ако постоянното представителство не е клон на чуждестранното дружество. Клоновете се регистрират в съответствие с общите законови изисквания, които се прилагат за регистрацията на всички български дружества.

За всички останали случаи на регистрация по ЗДДС чуждестранното дружество трябва да назначи акредитиран представител в България. Акредитираният представител може да бъде както физическо, така и българско юридическо лице. Физическите лица трябва да са дееспособни, както и да имат постоянен адрес или разрешение за постоянно пребиваване в страната.  Юридическите лица не трябва да участват в производство по ликвидация или несъстоятелност и да нямат изискуеми данъчни задължения и социалноосигурителни вноски (чл. 135 от Закона за ДДС).

Данъчните представители представляват чуждестранните дружества по отношение на всички данъчни въпроси и носят солидарна отговорност за всички техни задължения.

Следва да се отбележи, че за всички промени, включително за освобождаването на акредитирания представител, се уведомява в 14-дневен срок компетентното териториално поделение на Националната агенция за приходите. В този срок следва да се посочи и нов акредитиран представител, в противен случай дружеството подлежи на служебна дерегистрация по ЗДДС от НАП.

2. Регистрация по Закона за ДДС на дружество, което е установено в държава – членка на ЕС, или в трета държава, като между двете държави е сключено правно споразумение за взаимопомощ.

За разлика от гореспоменатите дружества, тези дружества имат право на избор да се регистрират в съответствие с общите законови изисквания или да се регистрират чрез акредитиран представител (чл. 133, ал. 6 от Закона за ДДС). Тъй като изборът на акредитиран представител е свободен, на тези дружества се предоставят редица облекчения, както следва:

чуждестранните дружества не са задължени да съобщават на НАП за промяна в обстоятелствата, включително за освобождаване на акредитирания представител, както и не са задължени да назначават нов акредитиран представител в същия период;

тези дружества не могат да бъдат дерегистрирани служебно от НАП по реда на Закона за ДДС, ако не изпълняват задълженията си, посочени в предходната точка;

В тези случаи данъчният представител не носи солидарна отговорност за задълженията на чуждестранното дружество.

3. Документи за регистрация по ЗДДС за чуждестранни дружества от трета държава и/или държава – членка на ЕС, които дружества са решили да назначат данъчен представител.

Стандартните документи за регистрация по ДДС, които дружествата трябва да представят по време на процедурата по регистрация, са

Подаден регистрационен формуляр;

информация за облагаемите сделки през 12-те месеца, предхождащи подаването на заявлението;

информация за облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата година;

декларация за непрекъснатост на дейността;

списък на общите суми и салдата;

Въпросник;

нотариално заверено пълномощно – копие и оригинал, ако документите се подават от упълномощен представител и, ако е приложимо, всички съществуващи договори;

списък на приложенията;

Регистрацията от упълномощен представител изисква представянето на допълнителни документи (чл. 74, ал. 3 ДВ, ЗДДС), както следва

нотариално заверен договор между чуждестранното дружество и акредитирания представител за прехвърляне на съответните задължения;

копие от документ за самоличност, ако акредитираният представител е физическо лице

Удостоверение, издадено от компетентните данъчни органи, относно заявяване от лицето на местно място на изпълнение за доставките, касаещи дистанционна продажба ;

4. НАП поддържа регистър за всички лица, регистрирани по българския Закон за ДДС, като получава информация от други публични регистри като Търговския регистър в България и регистър БУЛСТАТ. Тъй като чуждестранните дружества не са вписани в нито един от горепосочените регистри, те трябва да се регистрират в НАП преди получаването на регистрация по ДДС. След приключване на тази регистрация дружествата получават служебен номер, който служи като единен идентификационен номер (ЕИК) или код по БУЛСТАТ. За тази регистрация се изискват същите документи, както при регистрацията на чуждестранен работодател в България, а именно копия и оригинали, както следва

официално извлечение от търговския регистър за юридическото лице, издадено от компетентните органи в страната на регистрация, заверено с апостил (с изключение на лицата, регистрирани в Австрия) и преведено от заклет преводач. Официалното извлечение трябва да съдържа наименованието на дружеството, регистрационния номер на юридическото лице (ако е приложимо), упълномощения представител и седалището и адреса на дейност.

данъчна декларация, издадена от компетентната данъчна служба в страната на регистрация, която също трябва да бъде заверена с апостил и преведена от заклет преводач;

Ако документите за присвояване на служебен номер се подават от акредитиран представител, трябва да се представи нотариално заверено пълномощно. Пълномощното може да бъде заверено по следния начин:

от български нотариус;

от българско консулство в чужбина;

от нотариус в чужбина, когато държавата е подписала Хагската конвенция, нотариалната заверка трябва да бъде легализирана с апостил. Оригиналите на документите подлежат на легализация и превод в България.

Ако държавата, в която е заверено пълномощното, не е държава, подписала Хагската конвенция, документът трябва да бъде легализиран от компетентните органи (които съответстват на българското Министерство на правосъдието или на външните работи) и впоследствие от българското посолство в чужбина в тази държава. След изпращане на оригиналните документи в България, този документ трябва да бъде преведен и легализиран от Консулския отдел на Министерството на външните работи.